На върха на света сме и нямаме дъх
от катерене до изнемога.
Но не стигаме никъде... Връх като връх,
малко трънче в окото на Бога.
С теб очаквахме истини, поглед надлъж
и нашир над мъглата бездомна.
А сме толкова същите. Мъж като мъж.
И жена като счупена стомна.
Няма приз за успелите, златен трофей...
Нито ключ за вратата към рая.
Май се лутаме в кръг, сякаш таен злодей
настървено ни гони към края. ...