6.09.2022 г., 14:26 ч.

Път като път 

  Поезия » Друга
725 14 17
На върха на света сме и нямаме дъх
от катерене до изнемога.
Но не стигаме никъде... Връх като връх,
малко трънче в окото на Бога.
С теб очаквахме истини, поглед надлъж
и нашир над мъглата бездомна.
А сме толкова същите. Мъж като мъж.
И жена като счупена стомна.
Няма приз за успелите, златен трофей...
Нито ключ за вратата към рая.
Май се лутаме в кръг, сякаш таен злодей
настървено ни гони към края. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Предложения
: ??:??