По пътищата неизбродни в моята душа,
вървях и лутах се безброй години.
Единствена пътека пожелах да извървя -
душата ми към твоята душа да мине.
Пътеката от моята към твоята душа.
Строих я бавно и мъчително, с упорство,
с усилия, със пот, а капеше кръвта
в сърцето ми, но продължавах неуморно.
Пътеката проправях, а тъй трудно бе...
Гори - заблуда, тръни - кой какво ще каже.
Не чувствам в камъните изранените нозе...
Сърцето си едва запазих даже... ...