18 sept 2007, 16:43
Път от моята към твоята душа
По пътищата неизбродни в моята душа,
вървях и лутах се безброй години.
Единствена пътека пожелах да извървя -
душата ми към твоята душа да мине.
Пътеката от моята към твоята душа.
Строих я бавно и мъчително, с упорство,
с усилия, със пот, а капеше кръвта
в сърцето ми, но продължавах неуморно.
Пътеката проправях, а тъй трудно бе...
Гори - заблуда, тръни - кой какво ще каже.
Не чувствам в камъните изранените нозе...
Сърцето си едва запазих даже...
Уплашен, осъзнал опасната ми близост,
препятствия поставяше неимоверни,
отчайваше ме, тънех и се молех в низост,
объркана, в мечтите си за тебе съкровени.
И в миг... предаде пазената крепост.
Във мрака скрита, охранявана, така студена.
Пробудих сетивата ти с копнеж за нежност.
Прие в сърцето си със нежност мене...
Проправих пътя тъй мечтан.
Душата моя в твойта подслони се.
Вървиш по него - тъй желан...
Сърцето твое в мойто приюти се...
В душата твоя вливам цялата си доброта,
мечтите си, надеждите, и всяка моя радост,
прогони от сърцето ми онази самота...
Изпълни ме, извая ме във цялост...
И заедно по пътя докато вървим,
страданието, болката не ще откажа...
Щом всичко във живота споделим
и след смъртта си в тебе ще съм даже...
вървях и лутах се безброй години.
Единствена пътека пожелах да извървя -
душата ми към твоята душа да мине.
Пътеката от моята към твоята душа.
Строих я бавно и мъчително, с упорство,
с усилия, със пот, а капеше кръвта
в сърцето ми, но продължавах неуморно.
Пътеката проправях, а тъй трудно бе...
Гори - заблуда, тръни - кой какво ще каже.
Не чувствам в камъните изранените нозе...
Сърцето си едва запазих даже...
Уплашен, осъзнал опасната ми близост,
препятствия поставяше неимоверни,
отчайваше ме, тънех и се молех в низост,
объркана, в мечтите си за тебе съкровени.
И в миг... предаде пазената крепост.
Във мрака скрита, охранявана, така студена.
Пробудих сетивата ти с копнеж за нежност.
Прие в сърцето си със нежност мене...
Проправих пътя тъй мечтан.
Душата моя в твойта подслони се.
Вървиш по него - тъй желан...
Сърцето твое в мойто приюти се...
В душата твоя вливам цялата си доброта,
мечтите си, надеждите, и всяка моя радост,
прогони от сърцето ми онази самота...
Изпълни ме, извая ме във цялост...
И заедно по пътя докато вървим,
страданието, болката не ще откажа...
Щом всичко във живота споделим
и след смъртта си в тебе ще съм даже...
© Мила Нежна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Радвам се, че ви хареса... Наистина е своеобразна изповед...
-
Завладяваща изповед!!!
-
Чудесен стих!Поздрав!
-
Изключително хубаво! Поздравления!
-
Поздравления, Мила!!!
-
"Щом всичко във живота споделим
и след смъртта си в тебе ще съм даже..."
Браво, Миличка!
Много е хуба стиха ти!!! -
Прекрасно откровение...Поздрави!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
страданието, болката не ще откажа...
Щом всичко във живота споделим
и след смъртта си в тебе ще съм даже..."...как бих искала да мога да кажа и аз същото за някого...,но засега няма на кого!Звиждам ти благородно , че ти имаш такъв мъж до себе си,такава любов!Дай боже всекиму!!!Целувам те,Мила за силния ти стих-изповед!