Хвърлям на спомена тежкия камък
в първите крачки по новия път.
Истина търся, но много е рано,
живите белези още болят.
Правя си детско хвърчило с мечтите,
целия смисъл крепили дотук,
наивно рисувани нощем и в дните -
просто излишен, на вятъра труд.
Трябва ми сила да дръпна тетива -
спяща емоция с мисъл-стрела.
Чакам да падне, където съм жива
отвъд параболата на страха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up