Хвърлям на спомена тежкия камък
в първите крачки по новия път.
Истина търся, но много е рано,
живите белези още болят.
Правя си детско хвърчило с мечтите,
целия смисъл крепили дотук,
наивно рисувани нощем и в дните -
просто излишен, на вятъра труд.
Трябва ми сила да дръпна тетива -
спяща емоция с мисъл-стрела.
Чакам да падне, където съм жива
отвъд параболата на страха. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse