Nov 3, 2024, 8:23 AM

Път заникъде 

  Poetry » Other
372 2 3
Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка
и втора употреба джинс.
До него – мургавелка – капка,
облегната на своя Принц.
Камшик размахал е безкраят,
на хоризонта – облак чер.
Къде са тръгнали – не знаят,
под брулещ вятър – кожодер. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Цвете мърда на стената –
слънце, вятър и листа.
Зад пердето, зад стъклата
мержелеят се лета.
Пролетеят се брезички ...
  211 
Отрупан с цветове е здрачът –
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
  216 
Random works
: ??:??