МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1025 4128
3.11.2024 г., 8:23 ч.

Път заникъде 

  Поезия » Друга
275 2 3

Поскърцва вехтата каруца

край килнатия, прашен плет.

Кобилата с взор сведен куца –                                                                                

мъгла, униние навред.

 

Млад – каруцарят, с черна шапка

и втора употреба джинс.

До него – мургавелка – капка,

облегната на своя Принц.

 

Камшик размахал е безкраят,

на хоризонта – облак чер.

Къде са тръгнали – не знаят,

под брулещ вятър – кожодер.

 

Свистят прелитащи машини –

с изкуствен чар и интелект,

а те – деца на век отминал,

на присмех само са обект.

 

Сред шум от лъскави „карети“,

изгубили навярно път,

те влачат своята несрета.

А пътищата се множат…

 

https://www.youtube.com/watch?v=vDS-WC40YBk

https://www.youtube.com/watch?v=Qcbhjr70zm8

 

  Стихотворението участва в ХVI национален конкурс за поетеси „Дора Габе `2024” на община Генерал Тошево, СБП и НЧ „Дора Габе 1940“, и не спечели награда.

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Живи картини
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поезия » Друга
Цвете мърда на стената –
слънце, вятър и листа.
Зад пердето, зад стъклата
мержелеят се лета.
Пролетеят се брезички ...
  123 
Дъждовен благослов
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поезия » Друга
Отрупан с цветове е здрачът –
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
  135  2  8 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дочка, не се кося чак толкова, свикнала съм да не побеждавам – това също е вид умение, макар и не особено приятно. С публикацията на тези стихотворения не се оплаквам, просто смятам, че са сносни и стават за четене, въпреки че са извън класирането. Констатирам факта и продължавам нататък. В развитието на историята на участието ми в конкурси също има нещо като интрига и се надявам това да е занимателно за приятелите в сайта. Не само живея живота си, но и го пиша. Благодаря за съпричастието! Люси Атанасова, времето напоследък е толкова динамично, че се чувствам като тези двамата в каручката с магаренцето на снимката. Всичко прелита край мен на бързи обороти, а аз си влача несретата. Но те като че ли не я осъзнават и са посвоему щастливи. Понякога завиждам на самочувствието и спокойствието, с което вървят през света, без да им пука кой ги задминава и накъде са тръгнали. Ние прекалено много разсъждаваме и сравняваме и затова не сме напълно щастливи, дори когато побеждаваме. Благодаря!
  • Много хубав стих! Любовта прави несретника принц.
  • "Камшик размахал е безкраят,
    на хоризонта – облак чер.
    Къде са тръгнали – не знаят,
    под брулещ вятър – кожодер"

    Грабна ме тази картина и ме отнесе. Благодаря за удоволствието от прочита. Не се коси за конкурса. Следващия път.Таланта си го имаш!
Предложения
: ??:??