Навярно и душата ми е грешна,
защото ме изправя пред това –
един човек, когото да посрещна
в последните секунди на нощта.
Поредни минувачи се събират
и в глъчка се разделят те сега,
а някой плаче, друг налива бира
в бездънната си лакома уста.
Забравили са хората доброто,
което всяка вечер ги крепи,
приятели, върти се колелото
и никой за ръце не ни държи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up