22 oct 2020, 11:53

Пътеката на любовта 

  Poesía » Otra
366 0 6
Навярно и душата ми е грешна,
защото ме изправя пред това –
един човек, когото да посрещна
в последните секунди на нощта.
Поредни минувачи се събират
и в глъчка се разделят те сега,
а някой плаче, друг налива бира
в бездънната си лакома уста.
Забравили са хората доброто,
което всяка вечер ги крепи,
приятели, върти се колелото
и никой за ръце не ни държи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??