На малки глътки ти отпивай, бавно.
И нищо, че горчи пелинът днес.
Ще пия с теб. Във чашите поравно
любов и спомен сипах аз нощес.
Не ме кори. Дори не ме обичай.
Спомни си просто за онези дни.
Тогава аз бях твоето момиче.
А ти пък беше мой. Сега не си.
Безкрайни пътища във мен се стичат,
по прашните им стъпки ги броя.
И хора разни често ги пресичат.
Но аз вървя небрежно все сама. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up