Пътувам сред измислен кръг
в дяволски бездънна бездна,
към своята телесна смърт,
към спомени, които чезнат.
Навярно е поточе - сън,
в душата ми, която плаче,
извира от оголен хълм,
от пътя ми, към който крача.
А раните са само дъх,
фалшива е и тази пречка,
от вените изтича кръв,
към сляпата в сърцето вечност. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up