myworld (Аз)
284 845
1.12.2013 г., 11:27 ч.

Пътувам... 

  Поезия
465 0 6


Пътувам сред измислен кръг
в дяволски бездънна бездна,
към своята телесна смърт,
към спомени, които чезнат.

Навярно е поточе - сън,
в душата ми, която плаче,
извира от оголен хълм,
от пътя ми, към който крача.

А раните са само дъх,
фалшива е и тази пречка,
от вените изтича кръв,
към сляпата в сърцето вечност.

Пътувам сред измислен кръг,
в дяволски бездънна бездна,
ти повярвай ми - не е недъг,
в спирка - щастие за миг прогледнах!

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, че намина, Валка!
  • Чудесно!
  • Благодаря ти, че намина, Чо!
  • !!
  • Благодаря ти, много М. Щом съм те докоснал, значи съм изпълнил задачата си! Това е силата на поезията!
  • Ех, как ме докосваш в спирка-щастие...Смъртта може и да е прекрасна!
Предложения
: ??:??