Тъй хубаво е да пътуваш,
опрял чело на хладното стъкло.
Навън света да съзерцаваш,
това въртящо се кълбо.
А мислите ти като птици
долитат от любимите места.
Уж от години все към тях се връщаш,
а си оставаш в своята мечта.
Мечтата ли голяма, път открила
към недостъпните места,
те води тъй неумолимо
към предизвикателства така!?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up