Тъй хубаво е да пътуваш,
опрял чело на хладното стъкло.
Навън света да съзерцаваш,
това въртящо се кълбо.
А мислите ти като птици
долитат от любимите места.
Уж от години все към тях се връщаш,
а си оставаш в своята мечта.
Мечтата ли голяма, път открила
към недостъпните места,
те води тъй неумолимо
към предизвикателства така!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация