Утро бързо сумрака подгоня.
Изсветлява. Денят се заражда.
Аз препускам към светлото с коня,
все натам, към планинската стража,
построена над тези долини
с остри саби, в краката със щитове,
та денят ти спокойно да мине
докато с врано конче се скитаме.
И когато скалистият зъбер
в заник слънце оттатък превалим,
от простора ни белия губер
събери, вместо мен, да те гали. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up