Утро бързо сумрака подгоня.
Изсветлява. Денят се заражда.
Аз препускам към светлото с коня,
все натам, към планинската стража,
построена над тези долини
с остри саби, в краката със щитове,
та денят ти спокойно да мине
докато с врано конче се скитаме.
И когато скалистият зъбер
в заник слънце оттатък превалим,
от простора ни белия губер
събери, вместо мен, да те гали. ...