Луната на тънкия облак седи.
Пътуваме някъде, братко.
В каруцата звездна до мене си ти,
с маска от минал спектакъл.
Ще минем нощта и големият цирк
ще вдигне небесната шатра.
За слава на Мъдрия, който реди
туй мило и страшно театро.
Всичко ще плъпне на сцената пак.
Нищо, че си уморен ти!
Да видиш таланти, да видиш игра,
феерии, аплодисменти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up