Луната на тънкия облак седи.
Пътуваме някъде, братко.
В каруцата звездна до мене си ти,
с маска от минал спектакъл.
Ще минем нощта и големият цирк
ще вдигне небесната шатра.
За слава на Мъдрия, който реди
туй мило и страшно театро.
Всичко ще плъпне на сцената пак.
Нищо, че си уморен ти!
Да видиш таланти, да видиш игра,
феерии, аплодисменти. ...