ПЪТУВАЩИЯТ БУКИНИСТ

Понеже четох Джойс, Камю и Кафка,

и грохнах – Конник без глава във степ,

три бири пих на гаровата лавка

и хванах влака – бързия! – към теб.

Добре, че влакът спря на гара Левски,

и даде Бог на Горна як престой –

та с кеф си препрочетох Достоевски,

а сетне се прехвърлих на Толстой.

Разгърнах всички вестници – но „Ретро”

накрая ме окъпа със елей.

И смело гледах в бъдещето светло! –

с Делян, Доган, със Киро и Сергей.

В „Труд” пишеше, че Путин се развежда –

че водката сменил с по-млад коняк.

(То, и за мен си нямаше надежда

след тридесет лета успешен брак.)

Към Мездра вече минах на куплети –

успях и Вазов да го дочета.

Сега ти идвам – умен и начетен –

а бе, отвсякъде – направо мъж мечта!

Ще те прегърна – мен това ми стига! –

един – към теб – пътуващ букинист.

Момиче мое! – моя бяла книга,

която ще разлиствам лист по лист.