22 сент. 2024 г., 14:51

Пътуващият букинист 

  Поэзия » Любовная
103 2 1

ПЪТУВАЩИЯТ БУКИНИСТ

 

Понеже четох Джойс, Камю и Кафка,

и грохнах – Конник без глава във степ,

три бири пих на гаровата лавка

и хванах влака – бързия! – към теб.

 

Добре, че влакът спря на гара Левски,

и даде Бог на Горна як престой –

та с кеф си препрочетох Достоевски,

а сетне се прехвърлих на Толстой.

 

Разгърнах всички вестници – но „Ретро”

накрая ме окъпа със елей.

И смело гледах в бъдещето светло! –

с Делян, Доган, със Киро и Сергей.

 

В „Труд” пишеше, че Путин се развежда –

че водката сменил с по-млад коняк.

(То, и за мен си нямаше надежда

след тридесет лета успешен брак.)

 

Към Мездра вече минах на куплети –

успях и Вазов да го дочета.

Сега ти идвам – умен и начетен –

а бе, отвсякъде – направо мъж мечта!

 

Ще те прегърна – мен това ми стига! –

един – към теб – пътуващ букинист.

Момиче мое! – моя бяла книга,

която ще разлиствам лист по лист.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сега ти идвам – умен и начетен –
    а бе, отвсякъде – направо мъж мечта!

    Ама не те пускат, дори да четем
Предложения
: ??:??