ПЪТЯТ
От росата на изгрева до сълзата на здрача
този път към безкрая в нозете ми скита –
той ли ляга под мен, аз по него ли крача
и чии са тогава пред мене следите?
Може би с неподвижност очите са пълни,
може би неподвижен стоя сред полето,
а препускат край мене далечните хълмове
и далечните стари самотни дървета?
Не, познавам го, пътят пред мене е същият,
който някога светло напред ме помами –
той започваше, спомням си, точно пред къщи ...