Кой пътя ни трасира в лабиринт,
така че още в него криволичим.
Уж заедно стартирахме със спринт,
но после всеки хукна единично.
Не се признават вече правила.
Законите ни никого не плашат.
Какъв морал? На нас ни дай мъгла.
И чуждото, по право, става наше.
Кой, как могъл? И колко? Докога?
Единствено пред избори обсъждат.
Краде народът, като на шега,
но без майтап – остава неосъждан. ...