alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
8.02.2017 г., 9:54 ч.

Пътят 

  Поезия » Гражданска
793 4 7

 

Кой пътя ни трасира в лабиринт,

така че още в него криволичим.

Уж заедно стартирахме със спринт,

но после всеки хукна единично.

 

Не се признават вече правила.

Законите ни никого не плашат.

Какъв морал? На нас ни дай мъгла.

И чуждото, по право, става наше.

 

Кой, как могъл? И колко? Докога?

Единствено пред избори обсъждат.

Краде народът, като на шега,

но без майтап – остава неосъждан.

 

И всеки бърза. Времето в пари

или в имоти ценни да обръща.

Разпъва се на кръста още жив.

Не той, а Бог да има да му връща.

 

Но дойде ли часът за „Отче наш“,

на Оня свят го чака зла прокоба.

Нито един там не е богаташ.

Дошъл е сам.

И без стотинка в джоба.  

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??