Jun 6, 2010, 5:04 PM

Пътят към истината 

  Poetry » Phylosophy
1328 0 2
Пътят към истината
Посоката губи човешкото племе,
сред фалшове, пошлост, лъжи и заблуда
и време дошло е духът да поеме
по пътя, показан от първия буда.
Човекът не знае къде се намира –
на сляпата баба ѝ вика „живот”,
посока му сочиш, а той не разбира,
понеже невеж е или идиот.
В конците невидими все се заплита,
но мозък, присъщ на глупак арогантен,
за дребно препятствие пак го отчита, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков All rights reserved.

Random works
: ??:??