Sep 25, 2007, 2:36 PM

Пътят към вечния простор 

  Poetry
863 0 3
Пътят към вечния простор
Вятър спи на върха на лунен сърп,
сънува мечтата си, обгърната в мъгла,
протяга ръце, надига вой,
вечно дирещ своята душа,
обречен да скита в самота,
поиска в себе си да приюти
огъня, водата и твърдта.
Сам поел пътя към вечния простор,
носещ на крилете си деня и нощта,
майка и баща на своя неуморен дух,
приел в душата си стихията на пролетта, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аматерасу All rights reserved.

Random works
: ??:??