Пътят към вечния простор
Вятър спи на върха на лунен сърп,
сънува мечтата си, обгърната в мъгла,
протяга ръце, надига вой,
вечно дирещ своята душа,
обречен да скита в самота,
поиска в себе си да приюти
огъня, водата и твърдта.
Сам поел пътя към вечния простор,
носещ на крилете си деня и нощта,
майка и баща на своя неуморен дух,
приел в душата си стихията на пролетта, ...