Има път над бездна зловеща разлян,
като мост дървен над тъмнина.
Там шумът на куршум е изстрелян
леден вятър захапва до кокал стена.
Като мост дървен над буйна река
има път над бездна зловеща разлян,
със усмивка надменна за наивността
там водата те гледа с поглед презрян.
Като мост дървен и тесен към вечността
има път над бездна нечута разлян.
Път на неволи страдания и самота
с кръв, сълзи и презрение този път е постлан. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up