Има път  над бездна зловеща разлян,

като мост дървен над тъмнина.

Там шумът на куршум е изстрелян

леден вятър захапва до кокал стена.

Като мост дървен над буйна река

има път  над бездна зловеща разлян,

със усмивка надменна за наивността

там водата те гледа с поглед презрян.

Като мост дървен и тесен към вечността

има път над бездна  нечута разлян.

Път на  неволи страдания и самота

с кръв, сълзи и презрение този път е постлан.

И малцина по него пристъпват

страх и съмнения грозно крещят.

Някой  решават  и обратно се връщат,

 други пропадат, верните до края вървят.

Има път над бездна тъмна разлян,

като мост дървен изкъпан във Светлина.

И дори със кървящи нозе и ранени ръце

той побеждава смъртта и отвежда в  дома!