Mar 20, 2018, 6:38 PM

Робинзон 

  Poetry
740 0 4
Летят годините през улея на времето
и ти във него се вживяваш!
Помъкнал тежкото си бреме,
сам своя образ пресъздаваш!
Човек очакваш на брега пустинен,
но няма кой до теб да хвърли котва,
и вгледан във морето синьо
ти чакаш постоянно и се готвиш!
В момента на последната надежда,
от хоризонта кораб се задава –
един човек към теб се вглежда,
към твоя Ад – и те спасява... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Манов All rights reserved.

Random works
: ??:??