20 mar 2018, 18:38

Робинзон 

  Poesía
741 0 4
Летят годините през улея на времето
и ти във него се вживяваш!
Помъкнал тежкото си бреме,
сам своя образ пресъздаваш!
Човек очакваш на брега пустинен,
но няма кой до теб да хвърли котва,
и вгледан във морето синьо
ти чакаш постоянно и се готвиш!
В момента на последната надежда,
от хоризонта кораб се задава –
един човек към теб се вглежда,
към твоя Ад – и те спасява... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??