Lunna-pesen (Лунна)
6 8
Aug 13, 2012, 9:43 AM

Рай 

  Poetry » Landscape
961 0 0
Не искам никого да чувам,
нито звук от глас човешки,
искам само птички и щурчета,
вятър лек и пърхащи тревички.
Към слънцето гледам със наслада,
душата ми огрята е цяла,
това е щастието мое тъй неземно,
миг от светлина да бъде вечност до последно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лунна All rights reserved.

Random works
: ??:??