13 ago 2012, 9:43

Рай 

  Poesía » Del paisaje
833 0 0

Не искам никого да чувам,

нито звук от глас човешки,

искам само птички и щурчета,

вятър лек и пърхащи тревички.

 

Към слънцето гледам със наслада,

душата ми огрята е цяла,

това е щастието мое тъй неземно,

миг от светлина да бъде вечност до последно.

© Лунна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??