Ела, мой мили, с мен във рая,
дано бистри ручеи струят!
И ние жадно устни да поим,
а свят със алчност да е немислим!
Как искам там аз нищо да не зная,
сред пищни цветя да е моята стая!
Зора да ме милва с цвят любим,
а залезът да е дълъг, нераним!
Излизай от тази апатия
и връщай се ти към живота!
От радост, тъгата по-топла май е!
Мой мили, загърни ме - сега зора е!