РАЖДАНЕ

Jan 21, 2007, 3:41 PM

Poetry

775 0 8

Вечер кротко извеждам луната.
Сгъвам листа на прашните дни.
Във гнездото на рижата сврака
скривам шепа добри светлини.
Остарелите призраци пълнят
с рими всеки среднощен рефрен.
Със последен дъх утрото чака,
моя стих от щуреца пленен.
Димитрия Чакова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

РАЖДАНЕ

Искате да прочетете повече?

Random works