21.01.2007 г., 15:41 ч.

РАЖДАНЕ 

  Поезия
752 0 8

 

 

Вечер кротко извеждам луната.
Сгъвам листа на прашните дни.
Във гнездото на рижата сврака
скривам
 шепа добри светлини.

Остарелите призраци пълнят
с рими всеки среднощен рефрен.
Със последен дъх утрото чака,
моя стих от щуреца пленен.

 

 

Димитрия Чакова

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??