Като жълтица настъпена от мрака
Луната лежеше по гръб на Пирина!
Изплъзна се полека, скри се оттатък,
и тихата вечер със нея отмина!
Във строй хаотичен, там, горе, звездите
чертаеха безспирно Млечния път
безгрешни, свободни от тлен душите
да минат необята към Райския кът!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up