Като жълтица настъпена от мрака
Луната лежеше по гръб на Пирина!
Изплъзна се полека, скри се оттатък,
и тихата вечер със нея отмина!
Във строй хаотичен, там, горе, звездите
чертаеха безспирно Млечния път
безгрешни, свободни от тлен душите
да минат необята към Райския кът!
© Исмаил Али Всички права запазени