rudin (Иван Христов)
858 1444
Oct 14, 2013, 9:41 PM

Ракията 

  Poetry » Other
659 0 7

Носът подавам си над чашката

и вдъхвам тънък аромата.

Опитвам глътка, с устни млясна,

а тя отива до петата.

 

И казвам: „Сипвай ми до горе!”

И да се чукнем, да се хване,

че тя на равното Загоре

е сбрала всичкото имане.

 

Ракия чудна, за поема!

Затворена в шише зелено.

Аз по достойнство ще я взема

за елексир на извънземно.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??