rudin (Иван Христов)
858 1444
14 окт. 2013 г., 21:41

Ракията 

  Поэзия » Другая
658 0 7

Носът подавам си над чашката

и вдъхвам тънък аромата.

Опитвам глътка, с устни млясна,

а тя отива до петата.

 

И казвам: „Сипвай ми до горе!”

И да се чукнем, да се хване,

че тя на равното Загоре

е сбрала всичкото имане.

 

Ракия чудна, за поема!

Затворена в шише зелено.

Аз по достойнство ще я взема

за елексир на извънземно.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??