Aug 12, 2008, 8:48 AM

Ракурс 

  Poetry » Other
555 0 6

Разкъсано, сърцето, на парчета -

реанимация не му е нужна, не...

Развързан възел, хлабави въжета -

рисунък грозен, в тъмни цветове.

Ресниците потрепват и замират,

росят очите водопадно и горчи...

Разводнени, образите атрофират,

ридаещ стон сред тишина звучи.

Ранимо тяло в душа е приковано -

релефно тленно, дъх от вечността.

Раздвоение, от същности изтъкано,

разпадане на образа и цялостта...

 

 

11. 08. 2008 г.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??