12.08.2008 г., 8:48 ч.

Ракурс 

  Поезия » Друга
547 0 6

Разкъсано, сърцето, на парчета -

реанимация не му е нужна, не...

Развързан възел, хлабави въжета -

рисунък грозен, в тъмни цветове.

Ресниците потрепват и замират,

росят очите водопадно и горчи...

Разводнени, образите атрофират,

ридаещ стон сред тишина звучи.

Ранимо тяло в душа е приковано -

релефно тленно, дъх от вечността.

Раздвоение, от същности изтъкано,

разпадане на образа и цялостта...

 

 

11. 08. 2008 г.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??