В тихата нощ, потопи се

в малката стая, в края

на къща, пълна с мечти,

пречупват се тънки стени,

обгръщат плътта ми изцяло,

прекършват крехкото тяло

и рамките от четири стават на три.

Под плътска покривка обвита

се бори душата ми свита,

минава далечни маршрути,

часове, дни и минути

и мъчно се бори с мене

решетки от затвора да вземе,

накрая ги взе...

от три рамките станаха две.

Пръстите дъхаво пишат сега,

верен другар им подсказва,

обиколил е хиляди тайни места

има какво да разказва.

Повярвал в хора, далечни планети

и даже в приказки, дето децата

четат, и с очи пълни с надежда

си лягат вечер в леглата.

В рухнала стая невинно мълча,

бродя, минавам до болка

ден подир ден, в ума,

все една мисловна обиколка.

Да премахна ли рамките,

пак на везна,

да остане ли само една?