Рамка от себепознание
Рисувам с пръсти, потопени в душата ми.
Овали в кръг бягат и се разминават.
В ъглите сенки, ненамиращи телата си,
невъзможния си отпечатък слагат.
Платно ми е стената на моята присъда,
изопнато като гърчеща се струя по лика.
Идея няма, в стремежа е да бъда друга.
Изкуството е откровеност на мига.
Потрепва ръката в стонове глухи,
вече татуирана с безпаметни слова.
Рисувам контури нежни на разруха.
Потапям в пресъхналата красота...
Последната щриха насища с безумие.
Цветовете са прозрачни от мълчание.
Нарисувах миг, нарекох го „Погубване"
и поставих в рамка от себепознание.
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много положително и интересно
-
Благодаря за хубавите думи...
-
"Потапям в пресъхналата красота..."
Като пръст в раната... -
наистина...
нарисувано с пръсти потопени в душата ти...
много хубаво...с обич, Даниела. -
Последната щриха насища с безумие.
Цветовете са прозрачни от мълчание.
Нарисувах миг, нарекох го „Бездумие"
и поставих в рамка от себепознание.
-
само да счупим проклетите рамки....
ще хвръкнат сърцата...
погубване не е най-добрия избор
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
