Dally_B (Даниела)
106 123
8.07.2008 г., 18:21 ч.

Рамка от себепознание 

  Поезия » Философска
548 0 6
 

Рисувам с пръсти, потопени в душата ми.

Овали в кръг бягат и се разминават.

В ъглите сенки, ненамиращи телата си,

невъзможния си отпечатък слагат.

 

Платно ми е стената на моята присъда,

изопнато като гърчеща се струя по лика.

Идея няма, в стремежа е да бъда друга.

Изкуството е откровеност на мига.

 

Потрепва ръката в стонове глухи,

вече татуирана с безпаметни слова.

Рисувам контури нежни на разруха.

Потапям в пресъхналата красота...

 

Последната щриха насища с безумие.

Цветовете са прозрачни от мълчание.

Нарисувах миг, нарекох го „Погубване"

и поставих в рамка от себепознание.

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много положително и интересно
  • Благодаря за хубавите думи...
  • "Потапям в пресъхналата красота..."

    Като пръст в раната...
  • наистина...
    нарисувано с пръсти потопени в душата ти...
    много хубаво...с обич, Даниела.
  • Последната щриха насища с безумие.

    Цветовете са прозрачни от мълчание.

    Нарисувах миг, нарекох го „Бездумие"

    и поставих в рамка от себепознание.


  • само да счупим проклетите рамки....
    ще хвръкнат сърцата...
    погубване не е най-добрия избор
Предложения
: ??:??