Сърцето ми е рана жива,
ранена бе и моята душа.
В окови - дръзка и неукротима,
обвита в безнадеждна самота.
Светлината там не ще надзърне,
но и в безпрогледна тъмнина.
Надявайки света да я обгърне,
ще засияе тя с нова светлина.
С упование – вестител в тишината,
надеждата повикала сама.
И тъй направила си от тъгата
олтар за своята душа. ...