Сърцето ми е рана жива,

ранена бе и моята душа.

В окови - дръзка и неукротима,

обвита в безнадеждна самота.

Светлината там не ще надзърне,

но и в безпрогледна тъмнина.

Надявайки света да я обгърне,

ще  засияе тя с нова светлина.

С упование – вестител в тишината,

надеждата повикала сама.

И тъй направила си от тъгата

олтар за своята душа.

От мъката - венец оплела,

от сълзите – поникнали цветя.

В тъжен миг дори подела

най-нежна песен тя за своята тъга.

И някак неусетно отлетели

оковите на нейната душа.

Сълзите таен път поели,

довели в тъмнината - любовта.