Стреля всеки направо в сърцето ти окървавено,
стреля без да се свени... руши всичките ти здравини,
кръвта потича вече по гърдите ти обилно,
а на ме всичко ми изглежда толкова безсилно,
толкова далече да не мога да помогна,
а публиката отново се трогна.
Трогна се светлината като за миг угасна
и историята отново във мрак прерасна,
но вече мракът се страхува... около теб атаки да редува,
страхува се... от живото в душата ти,
за това мракът отново в ден се превръща
и силите ти взети той възвръща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Един лиричен спомен на 12г.