Стреля всеки направо в сърцето ти окървавено,
стреля без да се свени... руши всичките ти здравини,
кръвта потича вече по гърдите ти обилно,
а на ме всичко ми изглежда толкова безсилно,
толкова далече да не мога да помогна,
а публиката отново се трогна.
Трогна се светлината като за миг угасна
и историята отново във мрак прерасна,
но вече мракът се страхува... около теб атаки да редува,
страхува се... от живото в душата ти,
за това мракът отново в ден се превръща
и силите ти взети той възвръща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Един лиричен спомен на 12г.