Nov 30, 2006, 10:31 PM

Ранена 

  Poetry
777 0 3
Дори прашец невидим аз да стана ще зее в мен дълбока рана от твойта подлост и лъжа, от тъй безскрупулната ти душа. Ща страдам! Вечно в огън ще горя! Безименна ще бъда за света, ще се леят сълзи от очите ми, ще се разрушат дори мечтите ми. Ще умре и моето сърце като мечта невинна на дете. И душата и ръцете ми ще бъдат празни залъгвани с измамни думи разни. От тоя грях ще плаче и плътта ми, стахуваща се пак сама да не остане... Даже и в прашец да се превърна, дявол в погледа ти аз ще зърна...

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??